Няколко стихотворения на баща ми!
Мисля, че съм дължен да ги покажа защото съм на този свят благодарение и на неготовото скромно съдействие.


                      - 1 -
Пътят минал случайно край
тези религиозни творби.
Поспри се край тях като пред
самотна чешма и пойни
от струите на мислите вложени в тях
В живота има бури и мъгли -
освен слънчеви дни
Дано те пазят, като Щит от всички злини!
01/24/86


       Из яснина гръмни ме щом трябва небе
                      - 16 -
Къде съм - кажи ми ти от небето,
кой съм - кажи ми ти от небето,
защо съм - кажи ми ти от небето,
какъв съм - кажи ми ти от небето.


Ако музика пиша, като шедьовър?
Ако картини рисувам като шедьовър?
Ако машини правя като шедьовър?
Ако шедьовър политика творя?


Не щади ме ти от небето
гладът ми накрая в стомаха,
щом труд нечий го маха,
тъй също като шедьовър!
03/11/81


    Недостижимата космична за мене: Господ Бог!
                      - 39 -
Хора земни с кораби космични
луната и звездите похитиха
където според моят поглед бяха
И Господ Бог и силите неземни


Принудено всесилното над мене отлетя -
със скорост недостижимата космична,
от което потребността ми най-първична
от вярата дух и цел  наистина осиротя!...


Сега се питам, що за полза
от подвизи - космически - грамада,
за къде човекът толкоз бърза
и къде земната му доброта


И пак се питам що за полза,
от грамади подвизи космични,
за къде човекът толкоз бърза
и кои са му нуждите първични?
06/11/81


             Има и защо го няма бог?
                      - 81 -
О боже желана вяра, о незрим,
за злото да  ни серум неслоним,
внуши ти помен чиста бистра,
да запомним че сме молекула,
че сме хора земни простосмъртни.


О Боже - нужна  вяра, о незрим
очи ти дай прати ти страх
от закони нрави  и човечен правила
внуши ни памет чиста бистра
и достойна свян за  алчността.


О Боже - от сърцето вяра, о незрим,
живота ми все правил съхраним,
ти ли водиш и вълнуваш ми духа,
ти ли искаш справедливост да търся,
и ме караш за всяка подлост да боля
20/04/82


                     Опъчина
                     - 113 -
За тебе и Бог - и да е лъжа:
Бих проповед поел като БАЛСАМ!
Предпочитам свещеник черноризец благ
вместо военен - с богохулния му флаг!
02/04/83


               Тревогата на Сулико
                     - 115 -
Би ще срам, - грях - или чудо:
Умът, ако цял - на човешкият род,
възприеме на едничкото блюдо
всите божества, в единствен плод
като спасения -  и само като бог?
02/08/83


                 Надгробное слово
                     - 132 -
Така било е, както ще бъде от утре до век
пред тленните останки на починал човек,
ридаят сърцата, очите са в сълзи облени,
а звуци тъжни отпяват всички камбани


Опечалени обхванати в мъка велика
той е безжизнен но още ни вика: -
Нека  останат от  мене, добрите дела,
за да топлят още живите тела,


О тленни останки - светия починал човек
от твоят живот се носи още чуден ек,
да коленичим пред светата природа
и да помълчим, че вече е само Бога съда!
04/12/83


     Пътуване към чистотата (или Господ Бог)
                     - 187 -
Само зле пораслите, - накриво,
като мен такива - все да спорят,
само си позволяват да търсят,
или да говорят с Бог на живо!


Къде е Господ Бог, той е там:
Във всеки на земята сложен храм!
къде е Господ Бог - той е сам -
замислен за злото от което ме е срам!


Къде е Бог, питам и гледам там:
в тъй нареченият - не рънот ваден храм
вътре, на сърцето ни  в самата му среда
при изворът (единствен) на живата вода!
08/08/84


        За всевишният курбан от моята душа
                     - 210 -
В делата си всевишният уви
не намесвай, че те са попара.
Би могла съвестта да се скара
и удави в най-дълбоките води....


Че Господ Бога се сравнява,
само, само, само с чиста чистота,
в която няма кръв, обиди, врява
и ежбина, на човека болестта
09/01/84


         Намислите. В най-дълбоките води
                     - 218 -
В тебе петолъчко в цвят червен
подменят кръста прамоделът им първичен
на добродетелите и най-светли идеали.
Но има нещо хора нерабзбрали,
по между безбожно те живяли...
09/19/84


                 Време за молитва
                     - 274 -
За отдих поспреш ли с пот на чело,
отдели се за малко от голямото зло,
Не бързай да палиш цигара и спиш
в пари алкохолни не давай да вриш.


И ако няма катедрала наблизо,
ако няма църква с разкошни резби,
ако няма параклисче, набързо,
сам в мислите си храм съгради.


Храм за молитва, където влязъл с звяр, -
уморен да носи този грозен товар
храм за молитва от където излиза човек
достоен за почит годни, равни на век
02/08/85


        Съвест или раница?  Не просто бог
                     - 309 -
Очите и сърцата ни да пази будни
да бъде като трън - по страсти блудни,
и да пречи на безброй, нередни сладини
е призвана  сладостта като раница - торба,
общо взето  като Бог доброволно зад гърба
на човека, без които той то подлостта
недалеч и не е човек до края  на света!
04/29/85


                    Религиозно
                     - 312 -
За да не скверни райски красоти
този дом и покой на човешките мечти
умът ми винаги ще търси да намери
незримий Бог и божествените двери


Дверите  на нерънотворний храм
където се остава доброволно сам
разкаян  и от злото по неволен влог,
в сълзи златни подсъдими пред Бог!
06/15/85


                    Малки думи
                     - 318 -
Божествен, чист и кристален като вир,
би могъл да е света ако има явен мир.
Но човечецът - горкият може ли да бъде строг -
срещу себе си,  справедлив и да вярва в Бог?
06/18/85


                    След петият ми път
                    надвесване над гробът
                    (макар само с думи)
                 Възхвала за теб
                     - 319 -
През дните минали те предишни
биде труден моя път - Всевишний -
но не вижда да си ме наказал,
щом до днес - ти сам си ме опазил


Отчайвах се и често падах духом, -
смъртта си даже търсих взлом,
но ти Преблагий огради ме в страх
и сили да разпознавам теб и що е грях!
06/19/85


                  Човече не забравяй
                  и често образът си мий
                 Хигиена на духа
                     - 320 -
Малко е да се родиш на този свят веднъж,
след като грях до грях се трупа.
Човече, като земята и ти нуждаеш се от дъжд,
на моменти, в които искрено сърцето ти да трупа
затуй са Божий, хайде и сполука
06/20/85
                Животно ли си диво?
                О не!
              Самонаказан (но човек)
                     - 321 -
Макар у злото туй да буди все хищен смях,
за да си човек си в път на откази от тях -
вечните неправности и безброй сладини
и то от раждането ти,  та чак до старини!
06/22/85


                      Покана
                     - 323 -
Страннико, седмично поне са час,
или за два но искрено ела при нас:
Малко по-встрани от светските несгоди
в Храмовете Божий - църкви и Погоди


Тук няма смъртоделни пушки и пищови,
тук няма адвокати съд и папки нови.
Но вълшебствата духовни - извор има
и рождеството ново добро плодно из основи!
06/26/85


              Молитва за всяко време
                     - 339 -
Без вяра е също като нощем, без фенери,
и странно в този свят от стратосфери,
о Боже, - (хулен от "вселепоправци" полудели, -
нищожеството си и съвест невидели),
О човеколюбие,  опази ме да не бъде смазан
и люшкан, като прашинка на живота все навън.
Бди над мен и ме закриляй буден и на сън!
09/12/85


                Внимателно човече
                небето е око на
                    Божи съд!
                     - 343 -
Не мисли че Божий съд и Право
са глупост и са там все направо
към недостижимите измерения
чак до създалият всичките творения


Не мисли, че Божий съд и Право.
Не са завързани у теб здраво.
Той съдът е в съвестта ти и сърцето
и те гледа колко струваш от небето!
09/19/85


                 Стихче за кураж
                     - 346 -
О чаша пълна неотменна на съдбата,
само Бог хладнокръвно те изсипва -
съществото с най - духовната позлата
и човек с подобна стойност на душата!...
09/22/85


Религията не е театър!
Тя е тържество.
Най сериозният само съд който
трябва да става по най-тържественият начин!


Религията е вродено чувство!
за съвест у човекът без която
той си оставя класически
представител на дивият звяр!


                 О боже всевишни
                     - 354 -
Помогни им по тях, - нормалните човеци
да не мислят, че това са топлички гевреци
или дреб за пълнен на спалните дюшеци


Остави ме мен - животно без име
да се скитам бос, гладен жаден лете зиме
или в царството си вечно прибери ме


Помогни им на тях о Боже Всевишни -
на нормалните, че делата им небрачни скрити
са позор, оцет, кисели като череши вишни


О Боже,  кажи им на нормалните човеци,
за святостта на всичките видове венци, -
без която те горките са само мъртъвци!
10/06/85


                Вместо идея
           Светлика за обродените стари
                     - 359 -
Не се срамувай - запали свещника
на свиден гроб в църква в иконостас
и кажи; "Свещичке ти си моя епос".
Спасител- духовен мир, се стаичка
konselinco, интимно с която на леглото спя -
за едното чудо. В себе си човек да изградя!


Запалвай всеки ден една свещичка, -
не жали за нея - нурната паричка,
за да  свети, като съвест като факел
и вместо Бог съвестта ти да боричка.
запалвай всеки ден една свещичка!
10/18/85


                    Божи Гроб
                     - 377 -
      (Препоръка към най-добрия ми приятел)
Недей задава необмислени въпроси -
не питай ходих ли до Божи Гроб
става тъй, че обстоятелството проси
си бедата, от моливът ми твърде груб.


Бог и Гробът това не са одежди карнавални -
не са разбира се и за душици кални,
които гаврейки се с душичката на Бог
и представляват зеницата ни цяла Гроб
12/12/85


           Защо ли слънцето ни беше Бог?
То,  - горкото, все ден изгрява неотменно
с точност до най-точните размери
и търси хора способни да намери
да ценят човека и правото му земно
с мозъци на Бог, като слънце или топлина
която би стопила, всяка злина.
12/20/85


Hosted by uCoz