Един достойно известен във войните за национално обединение на България е 34-ти пехотен Троянски полк.
С мъжка гордост дедите и бащите ни говореха за Балканската война. С бърз настъпателен бой само за броени дни те стигат до Чаталджа
– на 24 км. от Босфора. Мой съсед със завидно самочувствие и бойна носталгия казваше. “Сладка война...”.През Първата световна война полкът се обкичва с нова, неувяхваща слава. Трите години отбранителен бой срещу многочислен, модерно въоръжен противник не сломяват, а създават “дойранската епопея
”. 34-ти Троянски полк е “достоен боен противник”. Военни реликви със знак “34-ти” заемат почетно място в Бритиш мусеум – Лондон. Полковият знаменосец фелдфебел Иван Ковашки /в последствие свещеник а Априлци/ е единствения български военен получил в безстрашие цялата поредица от бойни отличия.С героизъм, смелост и завладяваща усмивка е полковият адютант Цоко Коев. Нему капелмайсторът Камен Луков посвещава най-ритмичния церемониален марш “Весели в боя
”. И сега този марш е церемониален парад-марш на войската ни.Въпреки, че служи в Ловеч, полкът законно носи звучното име “Троянски” поради преобладаващия брой войници от Балканския край. Сега полкът е в южен граден. Маршът се изпълнява ежедневно. Бойни реликви, карти и други се пазят и ползват за възпитателна работа ....
Събитията на 9
IXф 1944 г. настойчиво наложиха България да влезе в антифашистката коалиция. Извърши се бърза мобилизация. В първата фаза на войната участваха I, II, IV и V армия.34-ти полк беше в 9-та дивизия на
II армия с командир ген. Кирил Станчев. На 12 и 13 септември се натоварихме на влакови композиции в Ловеч и Плевен. Посоката беше към Западната граница. Към околностите на Кулата имаше укрепване на германски части. След кратко изчакване продължихме към Сливница. Попътно се разместваха, назначаваха и попълваха командирските длъжности. Това ставаше непрекъснато. “По следа” ни догонваха завършилите предсрочно випускници на ВВЪ и ШЗО мобилизирани.На 15 септември полкът пристигна в град Пирот. Зае мястото на 50
—ти Нишавски полк. На другия ден се изнесохме по височините край града. Гледах мъките на артилеристите – севлиевци да изкарат оръдията по тесния, стръмен, с дълбоки коловози път. Замениха едрите ардени с волски впрягове. И оръдията бяха изтеглени!Две кобили абортираха. Селянин съм
– съжалявах... Втора армия имаше задачата да унищожи противника в долината на река Морава. 4, 6, 9 и 12 дивизия 2-ра конна дивизия и бр. бригада – да прекъснат оттеглянето на немските войски от група Е, идващи от Гърция и Македония.На 17 септември 34-ти полк съвместно с т-и артилерийски полк пое настъпление
– Пирот – Бела паланка – Бабина глава – Осмаково – Паешки камък. Противникът имаше възможност да си подбере местата за отбрана. Бабина глава имаше изоставен бункер. Паешки камък е скален километров масив с гънки, завои и дупки. Разчитахме на артилерията. Няколко опити за овладяване на Бабина глава бяха неуспешни. Много добре наблюдавах II рота /поручик Гъмзаков/. В разпръснат строй ротата отстъпваше, но ... Пета рота с командир подпоручик Стилянов овладя висотата, но при контраудара отстъпи. Дадени бяха жертви. Двама смелчаци от щаба на полка с местен жител /Александър Пейч/, който водеше мършав кон, минаха през позицията, където бях. Нашите бяха със селско облекло Върнаха се със сведения, че зад върха има шосе, а във Виноград – топове. Стана ясно, че оръдията /топове/ местят позицията си, стрелят по нас и изчезват...Една сутрин с вдигнати ръце се предаде младеж
– немец. И трите дружини водиха до 8 октомври упорити боеве, правеха опит за обхват. Убити бяха 16 бойци и офицерите Георги Георгиев, Петър Матеев и Иван Драгиев.Настъплението продължи към Свърлик, Кална и Ниш. В Свърлик полкът с част от югоармията минаха в тържествен марш. Свири полковият духов състав. Проведе се митинг на победата. Ниш падна на 14 октомври. Девета дивизия води упорити боеве с всички подразделения. Танковата бригада сломи елитната 7-а СС дивизия “Ойген”. 34-ти полк изнесе тежестта на боя, но по искане на военните ръководители на Югославия, бяхме спрени в блатистите покрайнини, за да влязат “на готово” частите на югоармията. Дните бяха за почивка. От щаба на полка ми бе заповядано да премина с отделение река Морава и проследя има ли немско движение между Алексинац
– Долевац. Нивите бяха с купища /ракли/ царевичак, от всяка се очакваше изненада. Но добрахме се до мост и стигнахме село / не помня името му/. Управата се зарадва, че вече сме с успехи и ме попитаха приемам ли да приготвя обяд. Приех. Скоро дойдоха техни войници, облечени и обути с какво ли не. Оръжието им беше разнокалибрено, но те имаха пленени 43-ма щабни войници без особени длъжности. Останали бяха само по обикновено облекло. Раници, чанти и други неща са оставили под навес в двор охраняван от превъоръжени младежи. Движение между посочените градове нямаше. Обедът беше богат. Върнахме се привечер. В селото имаше сбирка на наши и съветски войници. Докладвах изпълненото. С падането на Ниш завърши Нишката бойна операция ...Предстоеше бой в посока Прокупле
– Куршумлии. Завихме вляво към Голак планина. Капаоник остана вдясно. Между тях е река Лаг. От тези места към Прищипна и Косово бе началото на Косовската бойна операция на II армия. На 34-ти полка беше заповядано да овладее к.1018 /Дражана чука/ и да бъдат ликвидирани противниковите войски от съединение Е.При почивка наши бойци намериха закрита противопехотна мина. Не беше изненада. Дружинен командир капитан Горанов ме извика и с полуусмивка ме покани
: “Да видим умението ти!” “Слушам”. Всички се оттеглиха. Огледах внимателно. Определих къде ще се хвърля за безопасност. Свалих от колана си нападателна бомба. Развих капачката, дръпнах и със скок плътно залегнах до голям камък. Гърмежът беше силен и сполучлив..., “Ура”!Дражна чука
– к.1016 е масив в Голак планина. Има нискостъблени гори. Редки дървета, много папрат и храсти обземаха страната, от която предстоеше да я атакуваме. В подножието имаше малки селца със сръбско и албанско население.На 2 ноември полковник Панов
– полкови командир, даде заповед за атака. II и III дружини /к-н Горанов и м-р Писаров/ да заемат изходни позиции. Първа дружина оставаше в резерв. Часът ще бъде обявен допълнително. Вечерта на същия ден на връх Голак в палатката на слаба светлина на карта ми се показа къде ще намеря м-р Писаров. Капитан Горанов уточни какво ще говор и да предам писмена заповед. изпълних. Писаров и адютантът му подп. Хр. Цоневски ме изпратиха до предния секретен пост на III дружина.На 3 ноември двете дружини правиха разузнаване. Бях в почивка. На 4 ноември кап. Горанов даде заповед за настъпление в боен ред, като пръв с взвода си тръгнах аз. Предпазливо слязох в долинка с малка река. Бързо се залепихме на склона, запълзяхме. Дружината беше забелязана. Над главите ни залетяха куршуми. Стигнахме скала, ползвана за наблюдение към върха. Заваля ситен дъжд. Артилерията сипеше огън по върха. Движение нагоре ставаше само по козя пътека.
Напълно изморени стигнахме голата част на котата. Артилерията спря. Това означаваше, че е време за осъществяване заемането на върха. Войниците ми казаха, че чули български говор. “Идем, идем
”! – извикахме, мислейки, че III дружина ни е изпреварила. Но картечен огън ни прикова. Хвърлихме бомби, стреляхме. Налагаше се да отдръпнем в гората. Изпуснах връзка с ротата. Шепнешком заповядвах по отделения да останем до сутринта на върха. Срещу едно отделение тръгнали немски свързочници да навиват кабел. Ефрейтор Мичо Гарипов стреля и убива единия....На 5 ноември артилерията отново обсипва върха със снаряди. Атакувахме. Дадоха се жертви. Върнахме се за прегрупиране и вземане на боеприпаси. След обед по всички уставни правила се подредихме за нова атака. Още на изходна линия бяхме обсипани със снаряди. Шрапнел разби челюстта на подпоручик Касабов.
Снаряди паднаха и в моя участък. Петима бяха убити. Никога няма да забравя Цоко Ценов. Любен Антонов, Ганко Стойнов, Петър Стоянов и взводния подофицер Георги Биков. Той умря в ръцете ми с разкъсан кръст от взривяването на бомбите, които задължително носеха помощник взводните командири. Ранени бяха 8 войника. Убити и ранени имаше в съседните картечни и в 5-а рота.
Яви се бой и по въздуха. Самолети обстрелваха техника, домакинските части, обоз в тила ни.
Не голяма противникова част бе насочена за удар в гърба ни. Тук в ръкопашен бой се отличиха санитарен подофицер Присадашки. подпоручик Станчо Петков и др. Те организираха ранените за бой и осуетяване на замисления обхват
На 6 и 7 ноември местата на дружините бяха разменени. Убитите изнесени. Ранените
– върнати назад. Започнаха усилни разузнавания, откъслечни боеве. Доброволци, дори от артилерията, излизаха напред. Подпоручик Калмуков излезе с рота, бе без успех. На 8 ноември беше убит подпоручик Петко Цонев. Много тежко беше ранен подпоручик Стоянов. Настанаха тежки дни. Сняг покри земята....На 18 ноември рано сутринта бях извикан с взвода в щаба на полка. Полковият адютант ме подсили с тежкокартече взвод /подполковник Колев и заповяда да премина котата по левия скат. Артилерията ще бие върха. Наситен картечен огън ще бие горичката по склона и с атака да премина. След обстрела, с прибежки потеглих напред. Следваха ме! Окопите бяха празни от бойци, но боеприпаси, алкохол, лични вещо, маскировъчни платнища, маломерни карти за игра, бинокъл и др. изобилстваха. За висотата имаше съвсем пресни гробове с каски върху тях. Имаше няколко къщи с военна посуда. военни дрехи, чисто бельо. Като лавина ни следваха ротите. Не минах през върха. По лекия наклон тръгнах към други къщи, където ни посрещаха местни хора, радостни и приветливи
.С бой,подкрепян от артилерийското отделение, бронеизтребителната рота и инженерно-щурмова рота в непрекъсната връзка с 4-ти полк, 34-ти полк превзе Подучево, Вучи трън, Косовкса Митровица и доста села /помня само Платина, където нощувахме/
На 24 ноември бяхме на линията Козматин
– село Банска. На 25 ноември стигнахме к.1096 – Рогозна планина. Тука в заснежени окопи неочаквано ни изненада мило посещение от родния край: Д Русенов, Йонка Мичева, Тотка Найденова и шофьорът Г. Индерлийски донесоха топли дрехи, ръкавици, сладкиши и най-важното слива ракия. Това повдигна бойния дух. Снегът не ни пречеше. Полкът прилагаше класическия ход на настъпателния бой: бързо, дръзко, нахално и не се дава възможност за елементарна отбрана.На 26 ноември, след продължителна артилерийска подготовка превзехме връх Чапланица к.
1219. Силно изтощени на 27 и 28 ноември отхвърлихме противника н запад, заехме удобни позиции, южно от село Търнава. Към нас се присъединиха части от 22 дивизия и 13 корпус на югославската армия. Съвместно преследвахме отстъпващия противник. Мира не му давахме! На 30 ноември в 12 часа 34-ти полк влезе в Нови пазар. Заповедта изпълнихме блестящо: Косовската бойна операция приключи. В нея паднаха убити 43-ма, от които 1 офицер. Ранени бяха твърде много. В двете операции: Нишката и Косовската 59 души бяха убитите. Да бъде вечна паметта им!Настъпи време за тежка караулна служба. Пазехме града от всички страни.
На 7 декември стана награждаване на бойци и командири.
До 17 декември останахме в града. Сърби и албанци ни оказваха гостоприемство. На 18 декември поехме за околностите на Нишка баня. От капитан Горанов получих назначение да бъда квартиронастанител на
II дружина. От ротите, самостоятелните взводове и отделения имаше опитен войник, който да подведе другарите си към определени места. Квартирите бяха навеси, обори и др. Храната се приготвяше нощем. Хлябът се печеше в подвижни фурни. Беше пшеничен, вкусен, траен.На 26 декември стигнахме в селата до Нишка баня. Имаше вече траен сняг. Беше студено. Налагаше се да се настаним в домовете на добри селяни. Почти всички от тях имаха роднини и познати в селищата на западната граница. Езикът им е съвсем близък до нашия. Нашите пари се приемаха.
На 31 декември пристигна влакова композиция. Потеглихме за България. на 2 януари 1945 г. вечерта пристигнахме в Ловеч. Посрещането беше тържествено. Спахме в затоплени помещения. На следващия ден сдадохме оръжието. Облеклото носехме впоследствие.
Раздялата беше трогателна с уговорката да не се забравяме.
В боевете срещу опитен противник, воювал години наред, 34-ти Троянски полк обогати стратегията на настъпателния бой. В боя за обхват и обход, за самостоятелна кръгова отбрана. На чужда територия, на стотици километри от родината командирите и бойците показаха храброст и с чест изпълняваха поставените задачи. Отлични резултати постигнаха в сраженията полковата артилерия
– минометите. Способен командир беше подпоручик Тошков! На ниво бяха съвместните действия с бронираните части, инженерните, санитарно-медицинските, авиацията и др. родове войски. Най-голяма беше връзката с артилеристите от Севлиево. Съвместните бойни действия със съветската и югославската армии показаха, че нашите бойци и командири не отстъпват с нищо на тези, които бяха воювали години наред. Ние бяхме облечени по-добре.Връзката на полка с родината беше непрекъсната. Получаваха се богати колети, топли писма. Понякога върху пощенски плик се подписваха по десетина девойки. В Ловеч имаше много силна организация за връзки с полка.
За съжаление в боевете загинаха 59 бойци, от които 4-ма офицери, 2-ма щатни подофицери, няколко отдельонни командири. Ранените бяха твърде много. Повечето от убитите бяха върнати за погребение в родните места. Ранените се лекуваха грижливо в полевите болници, някой бяха настанявани в първостепенни болници, изискани курорти, почивни домове.
И както се пее в марша на полка:
“През урви, чуки и скали!...” минахме от Пирот до Нови пазар при лоши атмосферни условия, по разбити пътища, в лепкава кал, поройни дъждове, снежни виелици... Троянци се носеха “кат вихър се напред! Без страх и трепет как се мре, как слава се бере!”С гордост твърдя, че в Отечествената война ни изпълнихме
“завета наш завещан с вечни лаври при Дойран ... от нашите деди и бащи!”|
О.з к-н Ив Методиев взв. к-р от 6 рота на 34-ти пехотен Троянски полк |